Герб
През 1979 г. по повод 100-годишнината от възстановяването на Стара Загора общината взема решение да се изработи нов герб на града. Проектирането на новия герб е възложено на художника Христо Танев.
Той изработва герба във формата на т.нар. “френски щит”, която по законите на хералдиката имат право да носят градове с хилядолетна история. Символичното значение на щита е да предпазва, да защитава, да осигурява убежище и включен като основа на герба, носи закрила. В горната си част той завършва с крепостна стена, която подчертава важното административно, военно, политическо и стопанско значение на Стара Загора по време на многовековното й развитие. За прототип е използвана крепост, украсявала монети, сечени в Августа Траяна (античната Стара Загора) през II – III век.
В централната част на герба, на червен фон със златистожълт цвят, е изрисувана лъвица с лъвче, изображение от прекрасен каменен релеф от XI – XII в., открит в Стара Загора през 1949 г. и станал един от символите на града. Лъвицата олицетворява майчиния инстинкт, плодородието, прераждането и поставена в централната част на герба, има не само историческо, но и дълбоко символично значение, целящо да покаже, че въпреки превратностите на времето, градът продължава да съществува и да се развива.
В най-долната част на герба на зелен фон са изобразени бразди в златистожълто, събиращи се към центъра. Те подчертават плодородието на старозагорското поле и внушават път към бъдещето.
Цветовете в герба са добре подбрани и в хармония със символите. Зеленият цвят, който обрамчва герба и е фон на долната му част, е цвят на живота и смъртта, на надеждата и радостта. Червеният цвят, използван за фона на централната част на герба, е символ на активното начало, на огъня, на здравето и силата на любовта. Златистожълтото, с което са представени лъвицата с лъвчето и браздите, е знак на светлината, интелекта, вярата и добротата.
Знаме
Знамето на Стара Загора, изработено през 1996 г. отново по проект на художника Христо Танев, продължава и доразвива идеите, заложени в герба на града. Основният му цвят е зелен. Причините, накарали автора да предпочете именно този цвят, са многообразни: първо, зеленият цвят е символ на младостта и растежа, на чистотата, на духовното пречистване и извисяване. Това е цветът на надеждата и има връзка с предстоящия нов цикъл в човешката история, периода на зеления водолей; второ, този цвят е свързан с плодородието на Старозагорския край, със Старозагорското въстание от 1875 г., той е част от националния трибагреник.
В централната част на дясната страна на знамето са поместени основните елементи от герба на Стара Загора. В изображението на лявата част на знамето е запазен обединителният символ на земята от герба, но тук перспективната събирателност се концентрира в духовното мъжко начало на първата буква (Аз) от глаголическата азбука. Този знак, по думите на Христо Танев, носи символа на духовната мощ на българския народ и е зареден с покровителството на светите братя Кирил и Методий. Символите от лявата и дясната страна на знамето са обградени от цветовете на националния трибагреник, което подсказва съпричастността на старозагорското знаме към националния флаг, а на старозагорци – към България.
Огърлица и ключове
Ковчежето със символичните ключове на Стара Загора са дело на същия автор. Ключовете са изработени в два варианта – голям и малък. В горната им част е изобразен гербът на града, а в долната – макет на тържествена арка, изработена от камък, датирана от II век и открита в Стара Загора. Ковчежето е дървено, с релефно изображение на герба върху капака.
Предаването и приемането на символичните ключове на Стара Загора (голям вариант) от стария кмет на новия кмет е задължителен ритуал от последните години. Той подчертава още веднъж приемствеността в управлението, уважението към традициите и отговорността, която поема новата власт към старозагорци.