Примабалерини в Стара Загора по случай годишнината от създаването на „Нестинарка“

Размер на шрифта: A A A
Примабалерини в Стара Загора по случай годишнината от създаването на „Нестинарка“

На 30 ноември, от 18.00 часа, в Залата на Регионалната библиотека „Захарий Княжески“, в рамките на Фестивала на оперното и балетното изкуство, ще бъде представена уникална ретроспекция в историята на най-значимата творба в българското танцово изкуство „Нестинарка“ от Марин Големинов. Специално за случая ще се прожектират кадри от Златния фонд на БНТ. В тях са включени, освен фрагменти от различни постановки и свидетелства на Марин Големинов, Асен Найденов, Маргарита Арнаудова, както и на първата изпълнителка в ролята на Демна – Нина Кираджиева.

Танцовата драма „Нестинарка“ е не само емблема в творчеството на нейния автор, а и на българското танцово изкуство. За написването й композиторът се подготвя дълго. През 1938 г. след продължително търсене на либрето, Големинов се спира на разказа „Нестинарка” на Константин Петканов, поместен в сборника „Омайно биле”. За този момент композиторът споделя: „Когато прочетох разказа, нещо стихийно и неудържимо бликна у мен. Тогава започнах да скицирам сцените, идеята добиваше яснота и внушителност, а драматургичната наситеност – онова напрежение, което така властно и неудържимо ще се разрази в буйните ритми и трагичните акценти на действието.“

Идеята да въплати образа на главната героиня Демна в една чисто българска по характер музика го обсебва. Сам разпределя разказа на отделни сцени. Още преди това композиторът е набелязал изразните средства, проучил е и българския музикален фолклор. Вече е излязъл и първия му голям научен труд „Към извора на българското звукотворчество”. Започва да пише творбата в периода, когато е в Мюнхен.

Работата върви много добре до момента, когато авторът стига до нестинарските сцени. Той чувства неувереност да изрази обичая само по теоретичните трудове, с които се е запознал. Иска му се на живо да види и да почувства нестинарството. След завръщането си в България Марин Големинов посещава странджанското село Българи – извор на нестинарството в България. В своята статия „Пътуване из нестинарския край” той описва преживяването си така: „Лицата на нестинарите са бледи, държането издава неспокойствие. Всички са в очакване. Изведнъж със звуците на гайдата излезе от конака една нестинарка, заситни по равния двор с вдигнати ръце и завика с див глас: Въх-въх. Това провикване има нещо много първобитно в себе си, животинско бих казал. То действа на нервите и разтърсва из Сцена от Нестинарка – 1942 г.основи душата на човека…На селския мегдан запалиха огъня. Всичко блесна в необичайна за селото светлина. Откъм конака се зададоха иконите на Св. Константин и Елена…Няколко души махнаха главните от огнения харман и се залюля бясно нестинарско хоро…Нестинарките взеха иконите, притиснаха ги до гърдите си и застъпяха боси в жарта.”

Пишейки „Нестинарка” Големинов запазва първичната тръпка на Сцена от Нестинарския ритъм, не се изкушава от палитрата на оркестъра, а оставя само шеметната мелодия и тревожния ритъм на тъпана. Около две години отнема на композитора да завърши произведението си, което нарича танцова драма. Тя е израз на неговите търсения на непреходното, на усвояването на националното и на извисяването му над фолклорното. Характеризира се с дълбок психологизъм и подчертано стихийни драматични моменти.

В началото на 1940 г. партитурата е готова. Големинов я предлага на Софийската опера. Тогава директор е Асен Найденов. Според него нито една българска опера не успява да се задържи дълго на сцената и той убеждава автора да изчака по-добри времена. Още на следващата година директор на операта става Петко Стайнов, който включва Действащи лица „Нестинарка” в репертоарните планове за 1941-1942 г. По време на подготовката за премиера възникват множество препятствия относно диригент, изпълнители и постановка. В художествения екип възникват разногласия, балетната трупа е стресната от сложността и необикновената задача, която им се поставя. Въпреки всичко на 4 януари 1942 г. на сцената на Софийската народна опера се осъществява премиерата на „Нестинарка” с хореограф Мария Димова, режисьор Хрисан Цанков, диригент Асен Найденов. Участват Нина Кираджиева като Демна, Лидия Диамандиева – Струна, Живко Бисеров – Найден, Лили Берон – Босилка и др.

Първото представление се превръща в културно събитие. И публика, и критика приемат с възторг новото художествено явление. Страниците на софийските вестници са залети с рецензии за постановката. Пишат не само музикални критици, но и писатели, журналисти и представители на културната общественост. Всички предричат на творбата дълъг живот. До края на сезон 1942-1943 г. „Нестинарка” е играна 30 пъти, нещо невероятно за българско сценично произведение по онова време. В някои от представленията в ролята на Демна е самата Мария Димова.

По материали от http://art.blog.libvar.bg/

На снимката е Първата постановка на "Нестинарка" в Стара Загора през 1967 г.

Начална дата:

Крайна дата:

Омбудсман Стара Загора
Харта на клиента
Стара Загора за теб
Drug Stop
Кандидатстване по програма Култура
Подмяна на отоплителни уреди
Invest Stara Zagora
Индустриална "зона Загоре"
Сертифициране по CAF
Национална телефонна линия за деца 116 111
Проект "Българските общини работят заедно за подобряване на качеството на атмосферния въздух"
Актуализация на инвестиционната програма на община Стара Загора
Авторско право за озвучаване на обекти
Проект за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради
Проекти по ОП Околна среда
Областен информационен център
Национална програма за енергийна ефективност
Сертификати по ISO на община Стара Загора

Горещ телефон
за сигнали