Климат – преходно континентален – мека зима и топло лято
Почва – песъчливи, канелено горски, чернозем
Площ на селото – 20,36 кв.км
История
Според едно предание много години преди Освобождението от турско робство в югозападния край на сегашното село имало турски чифлик, собственост на Арап паша, който получил земята като награда от султана за заслугите си като пълководец. В близост до чифлика имало 15 – 20 сламени къщи, жилища на ратаите на чифлика. Наричат селището Арап махле.
Няколко десетилетия преди Освобождението земята по десния бряг на р.Съзлия била собственост на Съдък бей и неговата сестра. Те били далечни потомци на Арап паша. Сградата на чифлика била като крепост с много помещения за господаря и за харема му. Намирала се в местността „Чешмите", където имало много чешми. Една от тях била в самия чифлик. Днес тя е известна сред населението като „Бейската чешма".
На юг от чифлика се намирало малко село Черничево, в което имало много дървета черници. Село Черничево било заселено от жителите на село Бостандере, което било разположено в местността „Бостанлийка" на пътя, който водил от Казанлък за Хасково и Кърджали, жителите му са българи християни.
Непрекъснатите нападения на кърджалиите и даалиите принудели по-голяма част от жителите му да се заселят в село Мисилимито (днешно с. Християново), а по-малката част се заселили в с. Черничево, като потърсили закрилата на турския бей – владетеля на чифлика. Селището както и сега се дели от реката на две – Арап махле и Сютли дере.
Първият българин, който дошъл от Бостан дере бил Минчо Узуна. Това се случило 40 години преди Освобождението.
След Освобождението турците започват бързо да разпродават имотите си. Тогава в селото идват много преселници от Чирпанските и Пловдивските села, от Беломорска Тракия (околностите на градовете Фере, Димотика, Деде Агач) от Балкана, Габровските колиби, дори от опожарена Стара Загора. Населението се препитава главно от земеделие и скотовъдство.
Търсенето на земя и пасища става причина от селото да се изселят около 25 семейства. Повечето от тях се заселват в Уруменикьой (сега с. Българево – Бургаско).
По време на Стамболовото управление 90-те години на миналия век, селото е преименувано в с. Белчево. От тогава селото се утвърждава като овощарски район и по царско време започва износ на ябълки за Германия и други страни в западна Европа. В годините на преход обаче овощните градини с прочути сортове ябълки, праскови и череши бяха унищожени при подялбата и връщането на земите. Сега те се възстановяват от частни предприемачи, като вече са засадени над 1000 декара с трайни насаждения.
От създаването си и до днес под различни наименования Чернево, Воднянка, Махалата, Сютлидере, Белчево в най-ново време (от 1951 година) с. Ракитница, административно е било към Старозагорка околия, Старозагорски окръг, Старозагорска община.
Село Ракитница е разположено от двете страни на главен път Стара Загора – Пловдив, на 15,125 километра югозападно от гр. Стара Загора. На север граничи със селата Елхово и Лясково, на североизток - Кирилово и Богомилово, на югоизток - Християново, на юг - Калояновец, на югозапад - Арнаутито (всички от Община Стара Загора) и на запад със селата Яворово (Община Стара Загора) и Яздач от Община Чирпан.
Култура
Читалището в с. Ракитница е основано през 1906 г. След Първата световна война, поради политически борби в селото читалището се разделя на две "Изгрев" и "Отец Паисий". Около 1927/28 г. остава едно читалище "Отец Паисий".
За негови основатели се смятат Иван Томов, Кольо Симеонов, Мара Славова, Коста Генчев, Христо Митев и др. Инициатор за образуване на просветни групи към читалището е Никола Захариев – учител.
Създава се вечерно училище за ограмотяване на възрастното население. Учителят Евтихи Попов изнася лекции три пъти седмично. Закупуват се книги. Първи библиотекар става Иван Танев Недков.
Създава се първата театрална група. Учителите вземат най-дейно участие, както в организираните вечеринки, сказки, седенки, така и в културно-просветната дейност. Театралната трупа посещава и околните села. Тези скромни читалищни дейци, без заплащане, неуморно с високо съзнание и с голяма любов сеят семената на просветата и културата.
Читалищните прояви са нещо ново в културният живот на селото и се посещават от много хора.
През 1936 г. е закупен първият радиоапарат. Поставят го в кафенето на кооперацията.
В 1953 г. се образува мъжка танцова група. В същата година се създава първата битово-вокална група, която по-късно прераства в битов хор.
Възстановяват се народните обичаи.
През 1965 г. са излъчени първенци за Копривщица.
През 1967 г. на прегледи в Раднево и Ямбол нашите самодейци се класират на първо място с народния обичай "Сватба".
През 1968 г. фонда на библиотеката е класиран по таблицата за десетичната класификация.
През 1981 г. на ІV национален събор в Копривщица фолклорният състав е отличен със сребро.
На 10.08.1986 г. на V национален събор в Копривщица спечелват три златни медала за колективни и три златни за индивидуални изпълнения на Миньо Петков, Динка Лилова и Веска Симеонова и през 2005 г. фолклорната група участва на национален събор в Копривщица.
През 1986 г. е създаден и куклен театър с участници деца.
Днес към читалището работят коледарска група, певческа група, група за лазаруване и клуб на жените "Райна Княгиня" с ръководител Минка Джангърова.
През 2007 год. е регистрирано още едно читалище (тракийско) – народно читалище "Тракия" с председател Веска Георгиева Симеонова. Към читалището е сформирана певческа група, която ежегодно представя селото ни на фолклорен събор Богородична стъпка на Старозагорски Минерални бани. Читалището работи съвместно с Тракийско дружество "Фере" и читалище "Отец Паисий". По тяхна инициатива в парк "Тракия" на 29.08.2009 г. се проведе фолклорен празник под надслов "С песните на Капитан Петко войвода".
Читалището провежда разнообразна културно масова дейност, като популяризира традициите и празниците на тракийци.
Бизнес
В селото има цехове за дърводелски услуги, за колбаси и замразени плодове.
През последните няколко години много собственици на земеделска земя създадоха овощни градини, които обработват сами със своя техника.
Инициативи
Почистване на гробищните паркове – със средства на жителите се заплаща на група работници и ежегодно се почистват гробищните паркове.
През 2009 г. на гробищен парк в източен квартал (Светлии) се построи дом на покойника.
Почистването на зелените площи се извършва чрез бригади на населението.
През 2008 г. за международния ден на възрастните хора се посети манастира "Св. Атанасий" в с. Златна ливада съвместно с кметство с. Арнаутито и кметство с. Калояновец. Със същите кметства през 2009 г. е посетена църквата "Успение богородично" гр. Кърджали.