Разстояние от столицата: 260 км Разстояние от Стара Загора: 28 км Надморско равнище: 143 м Климат: умерено континентален Почва: чернозем Площ на селото: 16,5 кв. км
История
Документирани данни за основаване на селото няма, но има легенди които разказват отколешното му съществуване. Една от тези легенди, която може би е най-достоверна разказва как по време на турско робство мирно живеещите на един хълм българи са се сдобили с натрапници от турските нашественици, които започнали да се заселват в тяхното поселище, но изненадата била голяма когато местните жители започнали преселение на запад от тогавашното им село те основали и застроили ново село, което съществува и до днес. И тогава турците казали, че българите се делили като кози от овце и са го нарекли КИЧЕЛЕР МАХЛЕ, което име носи до 1906 г. Когато с царски указ е преименувано в КОЗАРЕВЕЦ, което име носи и до сега. За това сега когато човек отиде на мястото на изоставеното селище той може да види множество парчета от глинени съдове и парчета от стари керемиди.
На 2-З км западно и северозападно от селото се виждат две тракийски могили, към които местните хора се отнасят с мълчалива почит.
Друга историческа забележителност е била римския път, който е минавал на километър южно от селото, но по време на колективизацията на земята той е бил унищожен сега се търкалят само отделни камъни.
Култура
Народно читалище "ПРОСВЕТА" В селото има действащо читалище, основано още през 60-те години на миналия век и законно регистрирано през месец декември на 1997 г. Народно читалище "ПРОСВЕТА" от месец август 2009 г. вече се помещава в собствена сграда, която бе ремонтирана и предоставена от общината за нуждите на читалището.
Дейността на народно читалище "ПРОСВЕТА" е разнообразна. Функционира фолклорна певческа група - изпълняват се тракийски народни песни.
Честват се рождени дни, именни дни, Цветница, Лазаров ден, Трифон зарезан, денят на храбростта Гергьовден и други.
От 2009 г. селото чества един своеобразен празник, който предхожда началото на жътвата и се казва "ЗЛАТЕН КЛАС". И той се очертава да се обособи като празник на селото.
Бизнес
Арендатор обработва 13 000 дка земя в землището на селото.
Инициативи:
В началото на 40-те години на миналия век в с. Козаревец започва изграждане на православен храм. Амбицирани хората бързо го вдигат до покрив закупуват и дограмата, иконостасите и всичко необходимо складират ги наблизо в една плевня, но започва войната всичко е замразено. Идва новата власт и работата по храма е до тук. През една нощ в началото на 60-те група мъже изнасят дограмата от плевнята занасят я на 100-тина метра извън селото поливат я с бензин и я запалват изгаря всичко подпалвачите са укрити от властта, селото се прощава с надеждата да има собствена черква. Сградата остава да стърчи, но никой не се осмелява да я събори. В средата на 70-те години студентска бригада от София е настанена по къщите на хората. Една сутрин селото се събужда настръхнало срещу буйните младежи. През нощта пияни студенти се покатерили на камбанарията, вързали с въже двуметровия кръст и го събарят. При падането железния кръст събаря част от покрива. И до днес руините на черквата стоят и напомнят за отминалото време. С комунистическите своеволия се свързват и два други гряха, спрямо народната вяра и традиция. По средата между с. Козаревец и с. Борово е имало аязмо с малко параклисче до него. Новите властници го взривяват и запълват извора с камъните от постройката. Друг взрив разбива на парченца огромната канара - оброчище. Изсечена е и дъбовата горичка около него. Тук е мястото да отбележим, че селото не се е примирило с това положение и се обсъжда идеята да се закупи място и се построи поне един параклис. Даже се намери и спонсор за това начинание, а това е Арендатора на земеделската земя на селото.
ДИМИТРИНА РАДКОВА ДИМИТРОВА
Документирани данни за основаване на селото няма, но има легенди които разказват отколешното му съществуване. Една от тези легенди, която може би е най-достоверна разказва как по време на турско робство мирно живеещите на един хълм българи са се сдобили с натрапници от турските нашественици, които започнали да се заселват в тяхното поселище, но изненадата била голяма когато местните жители започнали преселение на запад от тогавашното им село те основали и застроили ново село, което съществува и до днес. И тогава турците казали, че българите се делили като кози от овце и са го нарекли КИЧЕЛЕР МАХЛЕ, което име носи до 1906 г. Когато с царски указ е преименувано в КОЗАРЕВЕЦ, което име носи и до сега. За това сега когато човек отиде на мястото на изоставеното селище той може да види множество парчета от глинени съдове и парчета от стари керемиди.
Народно читалище "ПРОСВЕТА" В селото има действащо читалище, основано още през 60-те години на миналия век и законно регистрирано през месец декември на 1997 г. Народно читалище "ПРОСВЕТА" от месец август 2009 г. вече се помещава в собствена сграда, която бе ремонтирана и предоставена от общината за нуждите на читалището.
Арендатор обработва 13 000 дка земя в землището на селото.
