село Калояновец

Началото и е поставено през 1961 година от покойния вече отец Анастас, служил като свещенник от 1948 до 1996 г. Село Калояновец е основано между 1800 и 1830 г. В този период от време се е появила и чумната епидемия. Първоначално селото е било населено от 18 къщи, като по-важни родове са били: Караивановския, Саръминевия и Хаджиевия.

Селото отстои на 15 км. от Стара Загора, било е и самостоятелна селищна система. От южната страна на селото тече буйната река Сютлийка, извираща от Средна гора. Приток е на река Съзлийка.

Водите на реката се използват като на нея построяват воденици с два или четири камъка, но това става когато има вода. Сега са построени съвременни мелници. Дълбочината на кладенците е от 5 до 15 м. Водата от тях се вадела с горнило.

Земята около селото е обработваема. Чернозем, адълък, а на север и изток от селото е песъчлива. Сеят се житни култури, слънчоглед, царевица и др. Животновъдството не е основен поминък на населението.

През 1877 г. селото вече е достигнало 60 - 70 къщи. При основаването на селото името му е било Джанбазето. През 1910 г. при едно общо преименуване на селищата, тогавашната постоянна комисия при окръга в Стара Загора е имало инициатива да се промени името, но се натъква на обстоятелството, че не е ДЖАМБАЗЕТО, а е ДЖАНБАЕТО.

През 1935 г. Министерството на Вътрешните работи го преименува на с. Калояновец. Калока на гръцки значи хубаво. За преименуването не са търсили мнението на населението. И така си остава до днес.

Православно население е имало още при основаването му. Турско население е имало много малко. Имало е няколко семейства цигани, които работели в чифлика на хаджи Тахир ага, чийто потомци и до днес живеят в селото, а именно: потомците на дядо Къньо - Къньоолу, Сефер и Апти Медев.

Преди освобождението е имало храм на мястото на сегашния храм. По време на освободителната война храмът е бил опожарен, изгорено е било килийното училище.

Килийното училище се състояло от 2 дървени бараки в църковния двор, а през 1870 е построено ново училище с 3 стаи. Според книгата „Видрица" на поп Минчо Кънчев - той като инспектор по църквите и училищата пише - „Черква имат, училище имат, учител е Петко Стефанов със заплата 2000 гроша, 10 кила жито за учебната 1870/71 год. Най-вероятно училището в с. Калояновец да е открито през 1868 г., но е възможно и по-рано. Първият учител да е Петко Стефанов, а след него Стефан Минчев. 

 

Култура

ЧИТАЛИЩЕ

В село Джамбазето първо се появява театрална проява през 1908 г. на 31.12 стар стил. Първото представление е „Многострадална Геновева", която още през робството е обикаляла сцените на нашите театри, за да плаче мало и голямо над Геновевината съдба, пък и да оплаква своята робска неволя. Най-ревностните просветители са учителите. На 17.02.1927 г. е основано първото читалище избрано е и първото читалищно ръководство с председател Иван Райчев, а секретар Моньо Йотов. Направен е и първия печат, които се използва до днес. На 29.12.1927 г. Окръжната училищна инспекция връща утвърдените книжа. Читалище „Възраждане" заживява своя живот и така до днес. 

През турско робство в двора на днешната църква е имало църква с килийно училище. Там будните деца на селото се учили на четмо и писмо. Опожарена от турците, по инициатива на населението през 1870 г. започва нов строеж с дарения на населението, който е завършен през 1873 г. Камъните от бял мрамор са извозвани от с. Чанлии, днешно Малко Тръново, Чирпанско. Голяма подкрепа при строежа оказали овчарите, организирани в Овчарско дружество. Те почитали Св. Димитър като свой покровител и църквата се именува така. По време на земетресението на Велика събота през април 1928 г. храмът се срутил до първия етаж. През 1929 г. е възстановен със средства от държавата и дарения от населението в същия вид какъвто е бил и така се е запазил до днес. Осветен е от митрополит Павел. Храмът е изографисан. Иконостасът е изработен с изящна резба от неизвестен майстор от Самоковската школа. Във всички прояви на съпротива срещу поробителите са съдействали и духовници-патриоти, църковни дейци, ревностни християни, монаси от манастирите и др. Такъв е Ангел Коев от с. Калояновец (Джамбазето). Той е свещеник, истински християнин, организатор, борец за свобода, участник в Априлското въстание. Отец Ангел се заема с трудната, но патриотична задача да повдигне духа на измъчените хора и да ги окуражи, да запали у тях искрата за освобождение на българския народ от петвековното турско робство и успява. За кратко време събира съмишленици от Джамбазето и околните села Арнаутито и Михайлово. По тези исторически сведения на 27 юни 2009 година в с. Калояновец направихме възстановка под надслов „Да се подведем под клетва". Сега пред църковото настоятелство и кметството стои най-важната задача – ремонт на църквата. С пари от спечелен проект и спонсорство на семейство Нейкови е отремонтиран покрива и камбанарията, за да се спре вътрешното разрушаване. Ремонтът е завършен през 2008 година. Отново се търсят спонсори, за да се изографиса църквата.