Роден в Стара Загора - 1955 г. Завършил реална гимназия „Гео Милев"- 1974 г. 1978 г. завършил ветеринарен техникум. До 1986 г. бригадир на овцеферма в НИИГО - Стара Загора. От 2004 до 2009 г. кметски наместник в с. Борилово
Адрес п.к. 6046 с. Борилово; Телефон (041115) 260; Мобилен телефон 0885 901 259 Електронна поща [email protected]
Разстояние от столицата: 240 км. Разстояние от Стара Загора: 15 км. Надморско равнище: 550 м. Климат: характерен планински климат Почва: кафява горска
История
Борилово било съставна община със с. Балакларе /Пряпорец/. През 1896 г. се разделят и образува съставна община със с. Кутлуджа /Дъбрава/. Така е до 1932 г. От тогава до сега се числи към Старозагорска община.
Понеже е близо до гр. Стара Загора и е разположено на много красиво място село Борилово се оформило най-вече като вилна зона на големия град. Тук не се развива в момента никакъв бизнес, дори кооперацията е в ликвидация. В центъра на селото има два хранителни магазина, които задоволяват нуждите на местното население от необходимите хранителни продукти.
Село Борилово има дългогодишна история. За съжаление точната дата на неговото основаване не може да бъде посочена. Говори се, че то се е създало много преди поробването на България от турците в местността „ Пъндъка", от която взема и името си. По време на турското нашествие в страната ни, селото е опожарено до основи, част от населението избито, а останалите, които са се спасили основават ново селище в местността „Юрта" и го наричат Сайданлари. След време и Сайданлари е унищожено, разграбено, а останалата част от тези, които са оживели започнали строителството на ново село много по на изток в местност, намираща се сега някъде по средата между гара „Змейово" и сегашното с. Борилово и го нарекли Иледжик.
След оформянето на османската спахийска система землището заедно със село Иледжик е било поверено на Хамза бей. След време Хамза бей решава да премести селището по-близо до извора, от който всички са черпили вода и така новото име на селото се казва Хамзалари - кръщават го на името на основателя му. 1907 год. с. Хамзалари е прекръстено на с. Борилово на името на цар Борил.
1908 год. е построено училището, което вече не съществува, 1938 год. е завършена църквата.
Село Борилово е разположено в полите на Средна гора. В недалечното минало (преди 30 години) селото се състояло от около 150 къщи, обитавани само от местни жители. Поминъкът на тези хора е бил дърводобив, отглеждане на лозя, захарна тръстика, гюл, лавандула, зърнени култури и всякакви овощни дървета. Друга част са пътували, за да работят в гр. Стара Загора предимно в ж.п. транспорта. В момента селото наброява около 30 къщи.
Култура
Селото няма читалище, затова и културните мероприятия са малко. Има пенсионерски клуб, който се старае да отбелязва тържествено националните и християнски празници.
Съборът на селото е на 24 май, но селото няма установени традиции за неговото празнуване. Този празник се отбелязва с празнична служба на свещника в местният храм и три часова народна музика на площада на селото.
Бизнес
Макар, че е близо до Стара Загора, село Борилово не било оживено и било със слаба комуникативност. Прекият път от Стара Загора до селото не е завършен. Той е направен до с. Дъбрава и не е довършен през годините. Сега има изградена инфраструктура, която свързва селото с околните градове - Стара Загора и Казанлък, и селата - Пряпорец, Змейово, Ягода, Старозагорски минерални бани и др.
Селото започна да се населява с млади хора, които имат съвременно мислене, новаторски подход и претенции към инфраструктурата на селището, в което живеят. Идеята е да са сформира и регистрира от тях гражданско сдружение, което съвместно с Община Стара Загора да изработи, защити и спечели проекти финансирани от Европейският съюз, които да променят облика на с. Борилово.
ПЕТЪР КОЙЧЕВ КОЙЧЕВ
Борилово било съставна община със с. Балакларе /Пряпорец/. През 1896 г. се разделят и образува съставна община със с. Кутлуджа /Дъбрава/. Така е до 1932 г. От тогава до сега се числи към Старозагорска община.
След оформянето на османската спахийска система землището заедно със село Иледжик е било поверено на Хамза бей. След време Хамза бей решава да премести селището по-близо до извора, от който всички са черпили вода и така новото име на селото се казва Хамзалари - кръщават го на името на основателя му. 1907 год. с. Хамзалари е прекръстено на с. Борилово на името на цар Борил.
Селото няма читалище, затова и културните мероприятия са малко. Има пенсионерски клуб, който се старае да отбелязва тържествено националните и християнски празници.
Макар, че е близо до Стара Загора, село Борилово не било оживено и било със слаба комуникативност. Прекият път от Стара Загора до селото не е завършен. Той е направен до с. Дъбрава и не е довършен през годините. Сега има изградена инфраструктура, която свързва селото с околните градове - Стара Загора и Казанлък, и селата - Пряпорец, Змейово, Ягода, Старозагорски минерални бани и др.
