Музейни обекти

На територията на гр. Стара Загора функционират няколко музейни обекти, които се подчиняват административно-организационно на Регионален исторически музей – Стара Загора.

Музей "Неолитни жилища" 

В западната част на Стара Загора се намира праисторическа селищна могила. Тя е с височина 8,5 м. и има диаметър при основата си 90 м. Първите обитатели на това място се заселват през новокаменната епоха (края на VІІ – VІ хил. пр. Хр.) и с малки прекъсвания животът тук продължава до бронзовата епоха (ІІІ хил. пр. Хр.).

При спасителни археологически проучвания през 1969 г. са разкрити останки от горяла къща, която е една от най-добре запазените и с най-богат инвентар двуетажна жилищна постройка в Европа от епохата на ранния неолит (начало на VІ хил. пр. Хр.). Тя е консервирана и съхранена «in situ» в специална защитна сграда.

Къщата е с размери 10 Х 5,80 м. и е била висока 7 м. Изградена е от конструкция от забити в земята дървени колове, преплетени с пръти, която била обмазана с глина, премесена със слама. На първия етаж къщата е имала две помещения, а на втория етаж - едно. Тя е била обитавана от три семейства. На северните стени на жилищните помещения са били направени пещите, които са най-добре запазените от времето на неолита, разкрити до сега. До тях са каменните ръчни мелнички за стриване на зърно и големи керамични съдове – зърнохранилища, където се съхранявали зърнените запаси на обитателите на къщата.

Във всяко от помещенията има около 60 керамични съда с разнообразна форма и украса, които след опожаряването на къщата са разпилени по пода. В жилищата са запазени на място и три керамични колонки, които в горния си край са разклонени като бичи рога. Това са култови алтари, използвани за извършване на обреди от обитателите на къщата. Пещта, части от каменните ръчни мелнички и други съоръжения от втория етаж на къщата, са паднали на пода на жилищните помещения от първия етаж.

Заставайки пред откритите останки на неолитната къща пред нас се разкрива един свят на хора, живели на това място преди 8000 години.

В сутерена на сградата има експозиция «Праисторическото изкуство в Старозагорско». В нея могат да се видят прекрасни шедьоври на керамични съдове, антропоморфна и зооморфна пластика, накити и оръдия на труда, изработени от създателите на първата европейска цивилизация.

Архитектурен комплекс "Музей на религиите"

Получилият гражданственост Архитектурен комплекс „Музей на религиите” е уникално култово място в центъра на Стара Загора, почитано като свещено през различни исторически епохи. Проведените археологически проучвания разкриха невероятно наслагване на религиозни практики, извършвани в границите на комплекса: останки от култова яма от началото на ранножелязната епоха (Х - ІХ в. пр. Хр.), езическо светилище, посветено на тракийския конник (ІІ – ІІІ в.), средновековна християнска гробищна църква (края на Х – ХІІІ в.) и мюсюлмански храм (ХV - ХХ в.) – безспорни доказателства за рядко срещана приемственост.

Днес най-добре запазена е архитектурата на мюсюлманския храм «Ески джамия», благодарение на признаването ѝ за народна старина още през 1927 г. (ДВ, бр. 221 от 1927 г.)  През 1968 г. „Ески джамия” е обявена за национален архитектурно-строителен паметник на културата от Античността и Средновековието (ДВ, бр. 75 от 1968 г.), а през 1972 г. стенописите - за паметник на архитектурата и изобразителното изкуство от национално значение (ДВ, бр. 94 от 1972 г.). Статутът й на архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение е препотвърден през 1975 г. (ДВ, бр. 22 от 1975 г.). През 2003 г. със заповед на директора на НИПК, границите на средновековната християнска гробищна църква са определени като индивидуален археологически паметник на културата.

През 2011 г. по проект на Министерството на културата е извършена пълна консервация и реставрация на комплекса. В него са показани по подходящ начин запазените култови елементи от различни епохи. Стенописите и пластичната декорация разкриват великолепие от майсторски умения и цветови решения.

Античен форумен комплекс

Форумният комплекс на античния град обхваща около 7 дка. Той включва:

• Западната порта на Августа Траяна с жлебове за две катаракти и една двукрила врата.
• Части от двете крепостни стени, първата от които е издигната в края на ІІ в., а втората в края на V в. и началото на VІ в.
• Каменен площад с постамент за статуя и амфитеатрален аудиториум с девет реда каменни седалки, украсен с колонада и арки.
• Южната фасада и останки от градските терми (бани), построени в средата на ІІ в. с оригинална хипокаустна система за отопление.
• Главната антична улица (decumanus maximus), продължаваща в източна посока, където са разкрити останки от 36 магазина.

Форумният комплекс се използва за спектакли на Старозагорската опера, концерти, фестивали на открито и др.

Късноантична мозайка от частен римски дом, IV век

Мозайката е разкрита в едно от помещенията на частен дом. Намира се в централната градска част и се простира на площ от 1 600 м2. Датира от втората четвърт на IV век.

С многоцветно мозаично пано е оформена приемната зала - таблиниум, в центъра на която е разкрит декоративен басейн - писцина. Мозайката представя пълната космогонична схема: водният свят с неговите обитатели; земният - с плодовете и животните; небесният - със сцената "Изворът на живота". Раят е символично загатнат, като душите на вярващите и праведниците са изобразени като сърна и патица. Счита се, че композицията е заимствана от древноюдейската символика и тази сцена е един от най-ранните й паметници.  

Къща музей „Градски бит XIX век" 

Хаджиангеловата къща е построена 1883 г. от дебърския майстор уста Георги. Принадлежи към късния тип симетрични сгради без портик. Разположена в централната градска част, някога тя е имала голям двор с много цветя, чимшири и зеленина.

Музейната експозиция показва домашна уредба и образци от градско облекло от края на ХІХ до средата на ХХ в. В обзаведените гостни стаи, всекидневна, салон и спалня традиционните местни предмети съжителстват с модерни за времето си европейски и руски образци.

На първия етаж е уредена изложбата „Домът на границата на две епохи (Старозагорският бит през 40-те-60-те год. на ХХ век)“. Експонираните предмети като: електрическа ютия, радиоапарат, съветски грамофон, показват навлизането на конфекцията не само в облеклото, но и в обзавеждането. Това не са вече луксозни стоки, а евтини, удобни и достъпни за всяко домакинство вещи, които в голяма степен уеднаквяват домашния интериор. Салонът на първия етаж разкрива чрез играчки, книжки и ученически пособия светът на детето – един безгрижен и вълшебен свят, в който всичко е възможно и постижимо.

Западноевропейското влияние в домашното обзавеждане и бит от 20-те-40-те г. на ХХ век е показано на втория етаж. Заедно с предметите на бита в експозицията се проследяват и модните тенденции в облеклото за посочените периоди.

Хилендарски метох

През 1979 г. в двора на църквата „Свети Димитър“ е направена възстановка на Хилендарския метох, в който се създава първото местно килийно училище По исторически сведения той съществува от втората половина на ХVІІІ в. и е разрушен при опожаряването на Стара Загора през месец юли 1877 г. В продължение на три години (1855-58 г.), по време на престоя си в Стара Загора, в метоха живее младият Васил Иванов Кунчев в заедно с вуйчо си хаджи Василий (монах-таксидиот на Хилендарския манастир). Той се обучава в Светиниколското класно училище и посещава организирания от даскал Атанас Иванов курс за свещеници. 

Експозицията включва две възстановки: на метохска килия и класна стая от втората половина на ХІХ в., направена по графична рисунка на Васил Иванов. Фотодокументалната изложба „Левски в Старозагорско“ проследява основните моменти от живота на Апостола на свободата, връзката му с Ески Загра (дн. Стара Загора), където той получава «първата душевна луча за правда и свобода...» и неговата роля за изграждането на местната революционна организация.