Разстояние от столицата: 223 км Разстояние от Стара Загора: 8 км Надморско равнище: 420 м Климат: умерено континентален Почва: бедна на хумос, кафява глинеста Площ на селото: 9 кв. км
История
Село Змейово е възникнало в началото на 17 век (около 1620 г.) от няколко къщи, събрани в махала, разположена до прохода, свързващ Стара Загора с Казанлък. (Тракийската равнина с Тунджанската низина). Там са живели предимно кираджии - хора, които са се прехранвали от прекарване на кервани с каруци от старозагорското поле за Балкана и Северна България. Благодарение на красивата природа, многото водоизточници и възловото местоположение селището бързо се разраства и установява на север в подножието на връх "Голям Бетер" - в. 809м. В останалите години на турското робство тук е построена християнска църква "Св. Николай Чудотворец" (на мястото на манастир), имало е килийно училище. Основно препитание на населението е било занаятчийството, скотовъдството и земеделския труд. По време на освободителната руско-турска война селото не е пострадало и като цяло е останало със запазена инфраструктура и къщи. Най-много е нарастнало като население и територия в годините преди 9 -ти септември 1944 г., после настъпват миграционни процеси към Стара Загора и Казанлък и то намалява. След идването на демократичните промени в Змейово се запазва едно приблизително постоянство на населението като характерното е, че местното население намалява за сметка на идващите нови жители, които закупуват стари къщи и празни дворни места, и строят големи, модерни вилни сгради.
За самото име на Змейово има две хипотези: Едната гласи, че то идва от старото име на прохода - Килисанджа дервент, а според втората - името на селото е дадено още през 18 век от легендата за живелия под върха над него змей. Легендата за него е дала името на селото и името на голямата пещера под върха, където той е живял според преданията.
Югозападно от селото между планинските хребети на Сърнена средна гора има останки от манастир, за който се предполага, че е съграден по времето на цар Борил след Второто българско царство през средновековието. За този манастир малко се знае като история поради недостатъчните проучвателни и възстановително работи, които са извършени по него.
В знак на преклонение пред паметта на родолюбивите змейовци сега в центъра на селото има два паметника. Единият е издигнат за отвлечените и загинали през турското робство, а втория - за всички убити през войните жители от Змейово.
Култура
Народно читалище "Пробуда"
В Змейово работи едно от най- старите читалища, създадено е през 1831 г. Досега е запазило името си "Пробуда" и е символ на богата културна дейност с много мероприятия. Част от тях са включвани в културния календар на Община Стара Загора. Сега в две от залите на читалището е подредена историко-етнографска сбирка, която със своите над триста експонати предава най-характерното от историята и бита на местното население. Тук, в тази сбирка сега се пази втория препис на "Паисиевата история славянобългарская", който е направен в Змейово през 1871 г. от поп Харитон.
Традиционни празници, които се честват в селото са следните:
Националния празник Трети март - Змейовци ежегодно се прекланят пред героите от освободителната война, пресъздават етюди от бита на хората през робството и отдават почит на загиналите за освобождението ни. За организирането на тържествата читалището и кметството са благодарни на членовете на Клуба на любителите на старинното оръжие в Стара Загора "Поп Минчо Кънчев", които дейно се включват в провеждането на тържествата.
Деня на лозаря "Трифон Зарезан" - Змейово е едно от селищата, известни като винопроизводителни райони в страната. Благодарение на добрите почвени и климатични условия тук са запазени традициите в лозарството и производството на вино и пелин. На 15 февруари се празнува "Трифон Зарезан" както е по стар стил и както е било от старо време - с традиционното зарязване на лозето и с традиционното веселие на открито.
Празник на пелина - В прослава на змейовския пелин, напитката, която е направила селото известно не само в страната, но и в чужбина. От три години тук се провежда Празник на пелина. В центъра на селото е открита паметна плоча на първия змейовец - основоположник на организираното, научно производство на пелин Стоян Найденов. Той е и един от първите носители на Държавен диплом за производител на вино и пелин, издаден от Камарата по лозарство и винопроизводство в Плевен от далечната 1919 г. Ежегодно централно място в празничната програма заема конкурса за най- хубав змейовски пелин, на който се пробват десетки стари и млади майстори на този елексир.
Бизнес
Институциите в селото, които са останали са две: кметство и читалище. В момента няма училище, детско заведение, земеделска кооперация. Голямата близост до Стара Загора е причината социалният и стопанският живот да се концентрират вече предимно там. В Змейово има няколко отделни производства от сферата на текстилната промишленост, пътното строителство, автоуслугите, хотелиерския бизнес и строителното предприемачество. Но на повечето от тях основните им центрове са другаде, като собствениците им използват Змейово само като място за отдих, почивка и развлечения.
ИНИЦИАТИВИ
Като най-запомнящи от близкото минало могат да се посочат инициативите за отремонтиране и възстановяване на църковния храм в края на деветдесетте години и построяването на паметника на загиналите през войните за България. И двете мероприятия са осъществени благодарение на даренията на хората от селото. Сега тази форма сякаш е загубила привлекателноста си и не намира поддръжници вече. Мнозина смятат, че с дарения следва да се благоустрояват значими обекти, но само - от отделни граждани, които имат по-големи финансови възможности от другите. За съжаление практиката сега показва, че поддръжниците на това схващане не са много прави, тъй като готовите за дарения в обществена полза "можещи хора" от Змейово - непрекъснато намаляват.
Внимание заслужават и надеждите, които се възлагат на дейността на регистрираното през м. март 2008 г. сдружение с нестопанска цел "Бъдеще за Змейово". Същото получи първоначалната подкрепа и помощта, от която се нуждаеше от кмета на селото и от Общината и осъществи две инициативи за децата на селото. Само бъдещето ще покаже дали на тази форма на финансиране от чуждестранни източници може да се разчита за превръщането на региона на Змейово в туристическа дестинация. Защото такива са мечтите на много от живущите в Змейово, защото такива са природните дадености на населеното място.
ВАЛЕНТИН ТЕНЕВ ВЪЛЕВ
Село Змейово е възникнало в началото на 17 век (около 1620 г.) от няколко къщи, събрани в махала, разположена до прохода, свързващ Стара Загора с Казанлък. (Тракийската равнина с Тунджанската низина). Там са живели предимно кираджии - хора, които са се прехранвали от прекарване на кервани с каруци от старозагорското поле за Балкана и Северна България. Благодарение на красивата природа, многото водоизточници и възловото местоположение селището бързо се разраства и установява на север в подножието на връх "Голям Бетер" - в. 809м. В останалите години на турското робство тук е построена християнска църква "Св. Николай Чудотворец" (на мястото на манастир), имало е килийно училище. Основно препитание на населението е било занаятчийството, скотовъдството и земеделския труд. По време на освободителната руско-турска война селото не е пострадало и като цяло е останало със запазена инфраструктура и къщи. Най-много е нарастнало като население и територия в годините преди 9 -ти септември 1944 г., после настъпват миграционни процеси към Стара Загора и Казанлък и то намалява. След идването на демократичните промени в Змейово се запазва едно приблизително постоянство на населението като характерното е, че местното население намалява за сметка на идващите нови жители, които закупуват стари къщи и празни дворни места, и строят големи, модерни вилни сгради.
За самото име на Змейово има две хипотези: Едната гласи, че то идва от старото име на прохода - Килисанджа дервент, а според втората - името на селото е дадено още през 18 век от легендата за живелия под върха над него змей. Легендата за него е дала името на селото и името на голямата пещера под върха, където той е живял според преданията.
Народно читалище "Пробуда"
Институциите в селото, които са останали са две: кметство и читалище. В момента няма училище, детско заведение, земеделска кооперация. Голямата близост до Стара Загора е причината социалният и стопанският живот да се концентрират вече предимно там. В Змейово има няколко отделни производства от сферата на текстилната промишленост, пътното строителство, автоуслугите, хотелиерския бизнес и строителното предприемачество. Но на повечето от тях основните им центрове са другаде, като собствениците им използват Змейово само като място за отдих, почивка и развлечения.
Внимание заслужават и надеждите, които се възлагат на дейността на регистрираното през м. март 2008 г. сдружение с нестопанска цел "Бъдеще за Змейово". Същото получи първоначалната подкрепа и помощта, от която се нуждаеше от кмета на селото и от Общината и осъществи две инициативи за децата на селото. Само бъдещето ще покаже дали на тази форма на финансиране от чуждестранни източници може да се разчита за превръщането на региона на Змейово в туристическа дестинация. Защото такива са мечтите на много от живущите в Змейово, защото такива са природните дадености на населеното място.
