село Братя Кунчеви

По турско време, много жители на селото, лишени от земя в полето, са отивали в планината, където са създавали малки нивички, за да се препитават. Турците обаче не са изпущали от очи богатствата на гората и са завладявали и нея. На името на Мемиш ага и сега още близката до селото местност носи името Мемишева кория. Друга местност, която представлява обширна поляна носи наименованието „Юрта". Там личат следите на стари гробища, кладенци и други, което показва, че тук е било населено място, но кога то е съществувало не се знае, защото не е проучено. В землището се срещат наименования като "Юртлука", където някога също е имало селище, а също и „Голямата могила", която представлява селищна могила от тракийско време и при направените малки разкопки, са намерени гърненца, сечива и други предмети, присъщи на тракийския бит и култура. На много места в околността на селото се намират при работа старини, като монети от най-различни епохи с барелефа на Тракийския конник, части от стрели, копия и др. Тези находки, както и следите на много черкви, манастири и гробища в околността на селището, свидетелстват несъмнено, че то има дълъг исторически живот.

 

Името Братя Кунчеви селото носи от 1956 г., когато жителите му сами предложиха да се нарича така, в чест на загиналите двама братя партизани Кунчо и Деньо Кунчеви. Това предложение бе утвърдено от президиума на Народното събрание. Преди това селото от незапомнени времена е носило името Черково.

По данни от книгата „Нашите родни села", издание на БАН, пък и по предания, селото е основано от Иван Асен II в 1224 г. в похода му срещу Византия. Тук той основал и построил няколко манастира и черкви. По пътя за с. Оряховица е известно мястото на манастира "Свети Тодор", чиито зидове доскоро стърчаха половин метър над земята и чиито развалини и сега са грамада от камъни, обрасли с люляк. В северната част на селото е бил построен друг манастир „Свети Атанас". Черква е имало и на мястото, където сега е каменната кариера. Непосредствено над самото село, в клисурата на неголямата Черковска река, се издига като естествена крепост височина, заградена от три посоки с дълбоки дерета. Това е „Градището", където според преданието е бил бивакът на цар Иван Асен II. Тук също личат развалините на стени, обрасли сега със здравец и кокичета. Някои автори твърдят, че тука също е имало черква или манастир, където царя се черкувал. А на източния склон срещу „Градището" е била построена черква за девиците, които тогава са се черкували отделно и мястото и досега се нарича „Моминската черква". Някои изброяват, че селото през онези векове е имало 7 черкви и манастири, откъдето е присвоило и името си Черково. Сега тук е останала само една църква, построена в последните години на турското робство, без да може да се твърди точно кога. Знае се с положителност обаче, че амвонът, на който и досега се служи е осветен от екзарх Йосиф през 1876 г.

По време на освободителната война черквата е била напълнена със снопи и изгорена от турците. Такава е била и участта на повечето къщи от селото. Селяните избягали на север из планината, като най-голяма част от тях се заселили в селата Дъскот и Лесичери в Търновско. След прогонването на турците селяните се завръщат и възстановяват къщите си и изгорения храм. През турското робство селото ни се е славило със своите борци за свобода. Такъв е бил Кара Руси - юначен и богат българин, собственик на около 800 кози и доста ниви в черковската гора. Той давал щедро подкрепата си на минаващите хайдушки чети, за което е бил заварден от турците и убит. Така описва случилото се и народната песен, сътворена за този случай.

Историческите събития, следвайки своя ход от световен мащаб, дават отражение и пишат историята на родното ни село. По фронтовете на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война остават костите си 28 убити жители, а завърналите се, остават физически и духовни инвалиди. Във Втората световна война участват 48 наши съселяни, като 47 от тях се завръщат по домовете си.

С течение на годините братя кунчевци решават да променят облика на селото. С доброволен труд се построяват административна сграда на кооперацията, кметство, поща, читалищен дом, здравна служба, фурна, кооперативен магазин и ново училище. Именно тези процеси са хубав повод да направим равносметка на трудния и неравен исторически път, който измина нашето село през своето 785 годишно съществуване. Равносметка на онова, което му дадоха нашите славни деди и прадеди, за да се роди то, равносметка на онова, което му дадоха нашите бащи и майки, за да оцелее, равносметка на това, което му даваме ежедневно ние, за да се развива и процъфтява. Защото родното ни село е нашата голяма гордост. И нека, тези, които дойдат след нас, се гордеят, че са потомци на славен и горд черковски род. Род, който не може да умре, защото дирята оставена от него е безсмъртна.

 

Култура

Народно читалище „Христо Ботев"