ДИМИТЪР ТЕНЕВ ДИМИТРОВ
Адрес п.к. 6092 с. Стрелец
Телефон (041279) 260
Мобилен телефон 0884 335 328
Електронна поща [email protected]
Декларация по чл. 49, ал. 1, т. 1 от ЗПК
СЕЛО СТРЕЛЕЦ
Разстояние от столицата: 250 км
Разстояние от Стара Загора: 20 км
Надморско равнище: 100 м
Климат: умерено континентален
Почва: чернозем
Площ на селото: 0,750 кв.км
История
Село Стрелец е разположено в Горнотракийската низина, в Старозагорското поле с надморска височина 100 м. Селището възниква по време на турското робство в края на 17-ти век с името Талъшманли, което означава „питам, допитвам се". Първоначално то е разположено в местността „Царски път". Поради турските набези и тормоз, българското население, което се състои от 7 рода се мести по-на изток в местността „Вехти дворове". Тежкият живот и мизерия довеждат до епидемия от туберколоза и жълтеница. Настъпва голяма смъртност сред деца и възрастни. Селяните са в безизходица и отново напускат своите домове като се преместват в местността „Юртища". С годините селото се разраства на юг. Наименованието Стрелец получава след 9-ти септември 1944 год. Селото е най-многолюдно през 1964-1965 години – 840 души. Поминъкът е животновъдство и растениевъдство. Обработваемата земеделска земя е 9 500 дка, гори 500 дка и 1 500 дка мери и пасища.
Култура
Народно читалище „Христо Ботев"
В селото има действащо читалище „Христо Ботев". Основано през 1926 год. от тогавашния учител Мильо Радев. Донесъл искрата на културно-просветна дейност от родния си град Казанлък, със своя ентусиазъм той увлича в това дело и местните активисти: Иван Йовчев, който е председател на УС и членове: Грозьо Петков, Грозьо Господинов, Иван Диков, Еньо Господинов и Иван Петров. Активна културо-просветна дейност читалището развива по време на учителстването на Манол Денев и Тодорка Станева. За пръв път се организира театрален състав и на сцена стъпва момиче. Със събраните средства от различни инициативи се поставя началото и на библиотечна дейност. В момента книгохранилището наброява 3 745 тома. Години наред тези ентусиасти разнообразяват живота на хората в селото, запазват и пресъздават народните обичаи – Коледуване, Лазаруване и др. Сформираният самодеен състав за народни песни и обичаи има изяви в общински и окръжен мащаб. Традиционният празник на селото (сбор) е на 6 септември. Това е Ден на признателност към всички наши съселяни дали живота си за свободата и независимостта на Република България. Полагат се цветя и венци на паметната плоча с имената на убитите през войните. Прави се курбан, жива музика свири на площада, вият се хора.
Бизнес
В селото има свинеферма за свине майки и възпроизводство, както и ферма за отглеждане на племенни стада на птици и люпилня. Развива се оранжерийно производство на краставици и домати и производство на зърнено-житни култури.