Родена в гр. Стара Загора
Образование: Завършила съм СПТУ "Н. Й. Вапцаров" гр. Стара Загора. 21 години работих в системата на автотранспорта - организатор експлоатация, началник автоколона. От 2003 г. работих като секретар на Н.Ч. "Св. Св. Кирил и Методии 2002" и секретар на кметството. От 2008 г. съм председател на Читалището, а от 25.11.2011 г. съм кметски наместник.
Адрес п.к. 6091 с. Петрово Телефон (04112) 278; 277 Мобилен телефон 0885 901 247 Електронна поща [email protected]
Сведения за селото датират още от 18-ти век, когато е известно с името „Скендерлии". Според преданията населеното място се оформило при разделянето на братята от Арнаутския вилает. Единият от братята - Скендер бег, се установява на територията на днешното село и създава чифлик, като започва да наема работници. Сведенията са оскъдни, а първите заселници са от родовете „Ташообу", „Пъкъновите" и „Кара Богдан". Селото е било разположено на около километър по на север от днешното разположение, но поради липса на питейна вода се премества на сегашното си място.
След Освобождението селото се преименува на Александрово, на името на княз Александър Батенберг и така се казва чак до 50-те години на миналия век, когато с Указ на Държавния съвет на НР България е преименувано отново, този път на името на загиналия в Испания интербригадист Петър Михов Петров.
Плодородната почва позволява да се отглеждат различни зеленчукови и зърнени култури. Любопитното е, че преди ликвидирането на ТКЗС, Петрово се слави с прочутите си чушки от сорта „капия", които на големина са по педя и повече. Сега производството е ориентирано към отглеждане на зърнени култури като пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица. Ниви, около 14 000 декара, се обработват от арендатори и частни стопани.
Култура
До 90-те години на миналия век в селото е съществувало читалище, но не е извършена регистрация навремето и заради това се закрива като функция.
През 2000 година по инициатива на кмета е събран необходимият брой читалищни деятели и е избрано читалищно настоятелство с председател Грозьо Минчев Грозев. По-късно със съдебно решение читалището е регистрирано в Старозагорски окръжен съд.
От 2000 до 2007 година читалището развива активна културна и просветна дейност. Изоставената и рушаща се сграда е основно ремонтирана и превърната в представителна зала за посрещане на театрални състави, ансамбъл „Загоре" - Стара Загора, певчески състави. Провеждани са много и разнообразни екскурзии из страната и чужбина.
ИНИЦИАТИВИ
Село Петрово е село без християнски храм. Затова жителите на селото отдавна мечтаят за издигане на храм, който ще запази традиционните християнски и български традиции. От деветдесетте години на миналия век е направена първата копка, осветено е мястото с традиционния курбан, избрано е църковно настоятелство. Поради липса на инициатива обаче нещата приключват едва до първата копка.
От 2000 година процедурата по изграждането на църква отново е задвижена по идея на кмета Грозьо Грозев. Отреден е терен за божия храм. Осигурени са всички документи за началото на строителството, включително и архитектурен проект. Събират се и дарения от селото.
Бизнес
В село Петрово съществуват добри условия за развитие на селскостопанска дейност. Почвата е плодородна, има предпоставки за модерно поливно земеделие. Селото е електрифицирано, водоснабдено, има изградена телефонна мрежа, кабелна телевизия и мобилно покритие от всички мобилни оператори.
В селото работят два хранителни магазина. Земеделска кооперация на територията на селото няма. Земята се обработва от арендатори и частни стопани.
Тук действа фирма с предмет на дейност автотенекеджийски и бояджийски услуги.
НИКОЛИНКА ДЕЧКОВА ДЕЧЕВА
Сведения за селото датират още от 18-ти век, когато е известно с името „Скендерлии". Според преданията населеното място се оформило при разделянето на братята от Арнаутския вилает. Единият от братята - Скендер бег, се установява на територията на днешното село и създава чифлик, като започва да наема работници. Сведенията са оскъдни, а първите заселници са от родовете „Ташообу", „Пъкъновите" и „Кара Богдан". Селото е било разположено на около километър по на север от днешното разположение, но поради липса на питейна вода се премества на сегашното си място.
След Освобождението селото се преименува на Александрово, на името на княз Александър Батенберг и така се казва чак до 50-те години на миналия век, когато с Указ на Държавния съвет на НР България е преименувано отново, този път на името на загиналия в Испания интербригадист Петър Михов Петров.
До 90-те години на миналия век в селото е съществувало читалище, но не е извършена регистрация навремето и заради това се закрива като функция.
ИНИЦИАТИВИ
В село Петрово съществуват добри условия за развитие на селскостопанска дейност. Почвата е плодородна, има предпоставки за модерно поливно земеделие. Селото е електрифицирано, водоснабдено, има изградена телефонна мрежа, кабелна телевизия и мобилно покритие от всички мобилни оператори.
