село Бенковски

Размер на шрифта: A A A

СТЕФКА СЛАВОВА ГЕОРГИЕВА

Адрес п.к. 6056 с. Бенковски
Телефон (041179) 332
Мобилен телефон 0885 901 236
Електронна поща  [email protected]

СЕЛО БЕНКОВСКИ

Разстояние от столицата: 200 км
Разстояние от Стара Загора: 30 км
Климат: умерен
Почва: чернозем
Площ на селото: 061 кв.км

 

 

 

 

История

Първоначалното заселване на този район е от турско етническо население, това е било през първите векове на османското населяване по българските земи, поради благоприятния климат и равнинен терен. В последствие на време от съседните села са се преселили и български фамилии, които са работили като налбанти, железари, ковачи, имало е от тях и аргати.

Първото име на селото е било Дуваджизлии - Дува по смисъл на български език означава — поле, равнина а Джизлии - голямо, широко, обширно поле, както през османско време така и сега Старозагорското поле е това което е било, събрано в едно име. От 1892 до 1911 година е имало предложения за смяна на името на селото, но е надделяло предложението на изпълняващия длъжността кмет - Пеньо Симеонов и няколко негови съмишленици, стигнало се до идеята да бъде прието името на Георги Бенковски - командир на „Хвърковатата чета" и така селото било записано в регистрите като село Бенковски.

Най-близкият град до селото е гр. Нова Загора на 15 - 16 км. Общинският център е гр. Стара Загора на около 29 - 30 км., в който голяма част от населението има близки роднини и е по-предпочитан от населението.

Общата площ на землището на селото е 13 680 дка, обработваема площ, останалите 10 660 дка, пасища, горски пасиви, канали, пътна мрежа.

До 1964 година е било трудно предвижването на хората до градовете и съседните села, но след това се развива автобусния и лекотоварния транспорт. Пощенска станция няма в селото и заради това хората са принудени да се обслужват от съседното село Хан Аспарухово. За по-доброто развитие на селото допринася кооперативното селско стопанство. След съединяването на Княжество България и Източна Румелия през 1885 година са се заселили българи от много съседни села. Училище започва да функционира още от 1890 година, но новата сграда започва да се строи през 1937 - 39 година и на 15.09.1940 година се открива с името „Народно начално училище „Кирил и Методий". След това се построява читалище „Пробуда", което е вече на близо 80 годишна възраст. През 1965 година е било водоснабдено селото, изгражда се мрежа, която влиза във всеки дом. От 1967 година се отваря здравен пункт и сега макар и останало с малко жители, селото е добре обслужвано от страна на транспорт, здравеопазване има и пенсионерски клуб и хората са щастливи и доволни от удобствата които им се предоставят.

Култура

През 1956 година е започнало изграждането на читалищната сграда в с. Бенковски, дадено му е името „Пробуда". Към читалището има и библиотека, която се посещава от деца и възрастни.

Традиционни празници на селото са „Коледа", „Великден", „8-ми Март", „Бабин ден", честват се рожденни дни на хората като се организират тържества с музика, годишнини от бракове, има и сформирана група от млади момчета коледари, които в нощта на Коледа обикалят и влизат във всеки дом за здраве и берекет. На Великден традиция е да се канят музиканти и в неделя вечер да се вият кръшни хора по площада на селото, за щастие и веселие на хората. Деца вече почти не се раждат, защото населението е предимно от възрастни и стари хора, по традиция е останало да се празнува „Бабин ден" като лекарката и най-възрастната жена се удостояват за баба - акушерка. Имаше група от деца, които лазаруваха по време на „Лазаров ден", но вече пораснаха и няма подрастващо население, което да замести вече порасналите. В момента започваме да събираме инвентар - посуди, носии и др. за музей, за да можем да покажем на поколенията какъв е бил бита и душевността на селото, на предците преди тях. 

Инициативи - болно ми беше преди да бъда назначена за кметски наместник на селото, че бяхме единственото село където хората нямаше къде да се съберат в по задушевна обстановка, но с повече настояване успях да издействам сградата на старото кметство да я направим на пенсионерски клуб. Бяхме единственото село без такъв. Сега имаме инициатива за построяването на малък параклис, трудно е в момента да успеем да съберем пари за църква, но хората имат нужда от божи храм макари и в по-малък размер. Също така и в двора на бившето училище има паметник посветен на 32-ма убити войници през 1912 - 1918 година, който е изоставен с годините и има нужда от възстановяване, за да се покаже на хората, че тук има хора дали живота си за сега живеещите и заслужават почит и уважение. Имаме инициативата да го възстановим и да направим молебен за тези хора.

 

БЕНКОВСКИ - ЕПИЗОД ОТ ПОРЕДИЦАТА "МОЕТО СЕЛО"

 

 

Омбудсман Стара Загора
Харта на клиента
Преброяване 2021
Подмяна на отоплителни уреди
Invest Stara Zagora
Индустриална "зона Загоре"
Сертифициране по CAF
Национална телефонна линия за деца 116 111
Проект "Българските общини работят заедно за подобряване на качеството на атмосферния въздух"
Актуализация на инвестиционната програма на община Стара Загора
Авторско право за озвучаване на обекти
Проект за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради
Проекти по ОП Околна среда
Областен информационен център
Национална програма за енергийна ефективност
Сертификати по ISO на община Стара Загора

Горещ телефон
за сигнали