Памукчии

  • КМЕТ

    Georgi Prazov Pamukchii

    ГЕОРГИ АТАНАСОВ ПРАЗОВ

    Роден на 31.08.1961 г.

    Образование: Висше. Завършил Минно-геоложки Университет „Св. Иван Рилски" гр. София. 

    Адрес п.к. 6089 с.Памукчии
    Телефон (04118) 2260

    Моб. телефон 0885901250

  • ИСТОРИЯ

    Село Памукчии се намира на 17 километра южно от гр. Стара Загора. Землището му включва 12 хиляди декара земя, в голямата си част обработваеми площи, като има запазени гори, намиращи се на север от селото. Селото граничи със землищата на следните села: на север - с. Маджерито, на североизток - с. Загоре, на югоизток - с. Бъдеще, на юг - с. Петрово, на запад - с. Калояновец и на северозапад - с. Християново. През територията му протичат три реки: „Кривата река" – по северната граница на землището, „Памукчийската река" – покрай южния край на селото и река „Съзлийка" или както е известна сред жителите на селото „Старата река". Освен реките, землището на селото е прорязано и от множество напоителни канали. През годините демографският фактор се е влияел от наличието на работа в и около населеното място. В началото на 50-те години селото е било много оживено и в него са живеели голям брой млади семейства с децата си. В последствие е започнал отлив на млади хора, които са отивали да живеят и работят в гр. Стара Загора. По данни от последното преброяване на населението, към момента в селото живеят 307 жители, от които половината са от ромски призход. От запазените предания се знае, че селото е съществувало от антично време, когато е било разположено в западния край на землището, но няма данни за наименованието му. В началото на 18 век името на селото е „Пенджеби кьой", произлизащо от турските думи „кьой" – село и „пенджеби" – многоречно, с много реки. Името Памукчии е придобито по-късно и за първи път се среща в книгата на поп Минчо Кръстев „Видрица", отнасяща се за периода в края на 18 век. Различни са тълкованията и обясненията за произхода на това име, но едно от тях изглежда най-правдиво – в землището да е отглеждано много памук. Може да се посочат четири евентуални доказателства за това твърдение: Първо: Най-старите поколения помнят, че до 09.09.1944 г. всяко домакинство е посявало памук, с реколтата, от който е задоволявало напълно своите нужди от памучни тъкани (долни и горни дрехи, блузи, ризи, възглавници, постелъчно бельо и други). Второ: В книгата на поп Минчо Кръстев „Видрица" освен Памукчии, селото е наречено и Памуклии. Трето: Горичката „Памук кория" навярно е наречена така, защото покрай нея са сеели главно памук и е била собственост на рода Памукови, спечелили си навярно това име като производители на памук. Четвърто: Запзени са данни, че в селото е имало фабрика за преработка на памук – „дръндарница", която е работила още през турското робство. За съществуването на селото през антично време са събрани достатъчно данни по време на комплексната научна експедиция на Историческия музей в гр. Стара Загора, проведена през месец април 1993 г. През землището на селото преминава трасето на древноримски път. Югозападно от селото, на левия бряг на р. Съзлийка е открито антично селище (нерегистрирано досега). То е разположено в близост до „Параксиевата могила", като вероятно е било обитаемо от края на V хил. пр.н.е до III хил. пр.н.е. Освен тази могила в землището на селото се намират и още няколко надгроби и селищни могили – „Лозенска", „Сталевата", „Малката", „Голямата" и др. След идването на турците по нашите земи селото постепенно се е изместило на изток, към сегашната си територия, но няма данни точно кога и как е станало. Запазени са данни, че по това време в района на сегашното село е имало чифлици на трима бейове. Първият е Френк бей, чийто чифлик е бил на североизток от сградата на сегашното кметство. Имената на другите двама бейове не се помнят със сигурност, но се споменава за Таир и Таксин бей, а в някои източници пише за Хауз бей, като тези чифлица са били разположени – единият на юг от сградата на сегашното кметство, а другия в западния край на селото. Около този триъгълник от трите чифлика е започнало изграждането на селото. Първоначално къщите на българското население били строени от пръти, кал и слама, повече наподобяващи колиби. След освобождението първите десет къщи от камък и кирпич са изградени в периода 1903 г. – 1907 г. и са дали началото на новото сегашно село. Основно масивните къщи в сегашния си вид са построени след 1950 г.

  • КУЛТУРА

    С много труд по време на турското робство в селото е построена малка църква и училище към нея. Тя била изцяло съборена по време на голямото земетресение през 1928 г. и отново с доброволния труд на хората от селото е издигната на същото място в сегашния си вид. В църквата „Света Параскева" са запазени ценни икони, църковна утвар и старопечатни книги. През 1928 г. родолюбивите памукчийци създават и читалище в селото. През 1958 г. – 1959 г. с доброволен труд е построена сегашната масивна сграда, в която се помещава народно читалище "Христо Ботев – 1928". През годините към читалището са действали много самодейни групи, които са представяли селото на регионални и национални фестивали, и са печелили много грамоти, и медали. В момента също се поддържат и съхраняват традициите с „Коледарската група", „Лазарската група", и се празнуват старите, традиционни български обичаи – „Бабин ден", „Сирни заговезни", „Лазаруване", „Великден", „Коледуване" и др. От 2005 г. се възстанови и възроди стария празник на село Памукчии – „Петковден", който се празнува ежегодно на 14 октомври. До началото на 70-те години в селото съществува училище до осми клас, което в последствие е закрито и в момента е запазена само сградата. В двора на училището се намират паметници на жители на селото дали живота си за родината. Единият е на памукчийци, загинали за освобождението на България – по време на Старозагорското въстание и по време на боевете за гр. Стара Загора през Руско-турската война. Другият паметник е на всички загинали по време на войните. В периода от 1982 г. до 1985 г. с доброволен труд е построена сградата на кметството и здравната служба.

  • БИЗНЕС

    Основният поминък на хората в селото са земеделие и животновъдство. През 1949 г. в селото е образувано ТКЗС, което просъществува до началото на 90-те години, когато със закон земята е върната на собствениците и/или техните наследници.На територията на селото не се намират големи фирми и предприятия. Селото е сравнително добре устроено, като повечето улици са асфалтирани, изцяло е електрифицирано, водоснабдено и има улично осветление.

 

Важни телефони

Телефон за информация и централа:
(042) 614 614
Горещ телефон за сигнали: 
0800 157 37
Дежурен общински съвет за сигурност:
(042) 628 683, 614 821, 250 005; 0885 901 212 през цялата година
Зимна поддръжка на пътищата:
Общински пътища – PSI – дежурен база „Голеш" – 0882 988 437
Градска мрежа – ДЗЗД "ГРИЙН ПАРТНЪРС - БКС" – дежурен – 0898 460 273
Сметосъбиране: – ДЗЗД "ГРИЙН ПАРТНЪРС - БКС" – дежурен – 0898 460 273  

 

Контакти

logo

  • п.к. 6000
  • Адрес град Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики № 107
  • Телефон за информация и централа:
    (042) 614 614
    Факс (042) 25 91 32
    Горещ телефон за сигнали - 0800 157 37
  • Електронна поща mayor@starazagora.bg ; sz@starazagora.bg

Снимки от Стара Загора

 Нагоре
Ние използваме бисквитки за да подобрим ефективността на нашия уебсайт. Виж повече...