Братя Кунчеви

  • КМЕТ

     

    Адрес п.к. 6057 с. Братя Кунчеви
    Телефон (041173) 260;

    Моб. телефон 0885901257

     
    СЕЛО БРАТЯ КУНЧЕВИ
    Разстояние от столицата: 258 км
    Разстояние от Стара Загора: 24 км
    Надморско равнище: 196 м
    Климат: умерен
    Почва: канелено горски
    Площ на селото: 24 кв.км
  • ИСТОРИЯ

    2 BRATYA KUNCHEVIСело Братя Кунчеви е разположено на 24 км. източно от гр. Стара Загора в южните поли на Средна гора. През него протича малка река, която носи неговото име и води началото си 7-8 км на север от гористите ридове на не много високата Средна гора. Къщите му са обърнати на юг към слънцето и равното като тепсия Тракийско поле, чиито край се слива на югодалечния хоризонт. На север землището е планински терен, състоящ се от не много високи и разхвърляни на различни посоки ридове на планината, почти всички обрасли с гъсти и нискостеблени гори, предимно от габър и дъб. Тези гори, както в миналото, така и сега служат на населението като източник за снабдяване с отоплителни материали и като пасбища за дребния и едър добитък.
    По турско време, много жители на селото, лишени от земя в полето, са отивали в планината, където са създавали малки нивички, за да се препитават. Турците обаче не са изпущали от очи богатствата на гората и са завладявали и нея. На името на Мемиш ага и сега още близката до селото местност носи името Мемишева кория. Друга местност, която представлява обширна поляна носи наименованието „Юрта". Там личат следите на стари гробища, кладенци и други, което показва, че тук е било населено място, но кога то е съществувало не се знае, защото не е проучено. В землището се срещат наименования като "Юртлука", където някога също е имало селище, а също и „Голямата могила", която представлява селищна могила от тракийско време и при направените малки разкопки, са намерени гърненца, сечива и други предмети, присъщи на тракийския бит и култура. На много места в околността на селото се намират при работа старини, като монети от най-различни епохи с барелефа на Тракийския конник, части от стрели, копия и др. Тези находки, както и следите на много черкви, манастири и гробища в околността на селището, свидетелстват несъмнено, че то има дълъг исторически живот.
    8 BRATYA KUNCHEVIИмето Братя Кунчеви селото носи от 1956 г., когато жителите му сами предложиха да се нарича така, в чест на загиналите двама братя партизани Кунчо и Деньо Кунчеви. Това предложение бе утвърдено от президиума на Народното събрание. Преди това селото от незапомнени времена е носило името Черково.
    По данни от книгата „Нашите родни села", издание на БАН, пък и по предания, селото е основано от Иван Асен II в 1224 г. в похода му срещу Византия. Тук той основал и построил няколко манастира и черкви. По пътя за с. Оряховица е известно мястото на манастира "Свети Тодор", чиито зидове доскоро стърчаха половин метър над земята и чиито развалини и сега са грамада от камъни, обрасли с люляк. В северната част на селото е бил построен друг манастир „Свети Атанас". Черква е имало и на мястото, където сега е каменната кариера. Непосредствено над самото село, в клисурата на неголямата Черковска река, се издига като естествена крепост височина, заградена от три посоки с дълбоки дерета. Това е „Градището", където според преданието е бил бивакът на цар Иван Асен II. Тук също личат развалините на стени, обрасли сега със здравец и кокичета. Някои автори твърдят, че тука също е имало черква или манастир, където царя се черкувал. А на източния склон срещу „Градището" е била построена черква за девиците, които тогава са се черкували отделно и мястото и досега се нарича „Моминската черква". Някои изброяват, че селото през онези векове е имало 7 черкви и манастири, откъдето е присвоило и името си Черково. Сега тук е останала само една църква, построена в последните години на турското робство, без да може да се твърди точно кога. Знае се с положителност обаче, че амвонът, на който и досега се служи е осветен от екзарх Йосиф през 1876 г.
    По време на освободителната война черквата е била напълнена със снопи и изгорена от турците. Такава е била и участта на повечето къщи от селото. Селяните избягали на север из планината, като най-голяма част от тях се заселили в селата Дъскот и Лесичери в Търновско. След прогонването на турците селяните се завръщат и възстановяват къщите си и изгорения храм. През турското робство селото ни се е славило със своите борци за свобода. Такъв е бил Кара Руси - юначен и богат българин, собственик на около 800 кози и доста ниви в черковската гора. Той давал щедро подкрепата си на минаващите хайдушки чети, за което е бил заварден от турците и убит. Така описва случилото се и народната песен, сътворена за този случай.
    Историческите събития, следвайки своя ход от световен мащаб, дават отражение и пишат историята на родното ни село. По фронтовете на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война остават костите си 28 убити жители, а завърналите се, остават физически и духовни инвалиди. Във Втората световна война участват 48 наши съселяни, като 47 от тях се завръщат по домовете си.
    7 BRATYA KUNCHEVIС течение на годините братя кунчевци решават да променят облика на селото. С доброволен труд се построяват административна сграда на кооперацията, кметство, поща, читалищен дом, здравна служба, фурна, кооперативен магазин и ново училище. Именно тези процеси са хубав повод да направим равносметка на трудния и неравен исторически път, който измина нашето село през своето 785 годишно съществуване. Равносметка на онова, което му дадоха нашите славни деди и прадеди, за да се роди то, равносметка на онова, което му дадоха нашите бащи и майки, за да оцелее, равносметка на това, което му даваме ежедневно ние, за да се развива и процъфтява. Защото родното ни село е нашата голяма гордост. И нека, тези, които дойдат след нас, се гордеят, че са потомци на славен и горд черковски род. Род, който не може да умре, защото дирята оставена от него е безсмъртна.
  • КУЛТУРА

    4 BRATYA KUNCHEVIНародно читалище „Христо Ботев"
    Народно читалище „Христо Ботев" с. Братя Кунчеви е основано в началото на 1929 г. Помещава се в едно малко дюкянче в центъра на селото. Тук през 1935 г. се подготвя първата театрална постановка, а през 1936 г. се закупуват и първите книги и така се слага началото на читалищната библиотека, която днес разполага с над 12 000 тома литература от всички области на знанието. Провеждали са се сказки, литературни вечери и представления за ограмотяване на населението. През 1951 г. се основава първият женски народен хор, а през 1955 г. и първият танцов състав на читалището.
    В историята на читалището паметна ще остане 1968 г., когато е открита нова читалищна сграда с репетиционни зали, библиотека с детски отдел и заемна за възрастни, гримьорни и зрителна зала с 330 места, читалищен и пенсионерски клуб. Разширява се читалищната материална база. Активизира се художествената самодейност. Започват работа танцов състав, женска група за народно пеене, група за изворен фолклор, група за стари градски песни, група за възрожденски песни. През 1979 г. към читалището се създава и школа по акордеон. Засилва се събирателската дейност за записване на местни обичаи и празници, за автентични песни, отнасящи се за селото и региона.
    Днес дейността на читалището се организира и планира от Настоятелството. Насочена е към интересите и желанията на местната общност, към нейните потребности и възможности.
    В читалището работят женска група за многогласно пеене, фолклорна певческа група, женска група за народно пеене, група за стари градски песни и група за възрожденски песни. С тяхна помощ ежегодно се пресъздават народните обичаи „Бабин ден", „Заговезни", „Баба Марта", „Трифон Зарезан", „Великден", „Коледа" и др. Традиционни са и конните надбягвания на Тодоров ден, както и Димитров ден - празник на църквата „Св. Димитър" и селото. Съставите участват в прегледи и фестивали, носители са на бронзови, сребърни и златни медали от републиканските фестивали на художествената самодейност и от събора в Копривщица. Редовно изнасят концерти на местна сцена и в близките села от района.
    9 BRATYA KUNCHEVIОсновната дейност на читалището са библиотечните услуги. В библиотеката работи щатен библиотекар, който с желание всеки ден посреща читатели и гости на селото и се стреми да задоволява информационните потребности на своите читатели. Много жители на селото правят дарения за библиотеката. Библиотекарят редовно подрежда изложби - витрини „Бележити дати", изготвя проекти, свързани с попълването на книжните фондове и художествената самодейност.
    Мисията на читалището е да задоволява потребностите на местните общности, свързани с развитие и обогатяване на културния живот, запазване на обичаите и традициите, разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата.
    Читалището е носител на орден „Кирил и Методий" II степен за активна и народополезна дейност. Със значка на Комитета за култура „Отличие за читалищна дейност" са наградени 10 активни читалищни членове. Така цели 80 години!

 




Важни телефони

Телефон за информация и централа:
(042) 614 614
Горещ телефон за сигнали: 
0800 157 37
Дежурен общински съвет за сигурност:
(042) 628 683, 614 821, 250 005; 0885 901 212 през цялата година
Зимна поддръжка на пътищата:
Общински пътища – PSI – дежурен база „Голеш" – 0882 988 437
Градска мрежа – ДЗЗД "ГРИЙН ПАРТНЪРС - БКС" – дежурен – 0898 460 273
Сметосъбиране: – ДЗЗД "ГРИЙН ПАРТНЪРС - БКС" – дежурен – 0898 460 273  

 

Контакти

logo

  • п.к. 6000
  • Адрес град Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики № 107
  • Телефон за информация и централа:
    (042) 614 614
    Факс (042) 25 91 32
    Горещ телефон за сигнали - 0800 157 37
  • Електронна поща mayor@starazagora.bg ; sz@starazagora.bg

Снимки от Стара Загора

 Нагоре
Ние използваме бисквитки за да подобрим ефективността на нашия уебсайт. Виж повече...